За словника на неиздадения втори том на „Български тълковен речник“ от Стефан Младенов

Abstract

В статията се разглеждат основните принципи, приложени при съставянето на словника на останалия непубликуван втори том на Български тълковен речник от Стефан Младенов. След Речник на българския език от Найден Геров и Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати от Александър Дювернуа речникът на Ст. Младенов бележи нов етап в развитието на българската лексикография. Речникът представя детайлно както книжовната, така и диалектната лексика от първите две десетилетия на ХХ век и предоставя богат материал за изучаване на българското словно богатство от този период. Лексикалният материал, включен в неиздадения втори том на Българския тълковен речник, е свидетелство за това, че в началото на ХХ век диалектите продължават да бъдат основен източник за попълването и обогатяването на лексиката на българския книжовен език. Съставът на лексиката, включена в Български тълковен речник, показва ролята на лексикалното заемане от западноевропейските и (в по-ограничена степен) от славянските езици за разширяването на обогатяването на българския речников фонд през този период. Стилистичното разслоение на лексиката също е отразено в тома, макар и не съвсем последователно и систематично.

This article is devoted to the unpublished second volume of the Bulgarian Explanatory Dictionary by Stefan Mladenov and the key principles guiding the creation of its headword list. Following the Dictionary of the Bulgarian Language by Naĭden Gerov and the Dictionary of the Bulgarian Language Based on Folk Literary Heritage and Publications of Today’s Press by Aleksandr Duvernois, Mladenov’s dictionary marks the next stage in the development of Bulgarian lexicography. It presents a full picture of both literary and dialectal vocabulary and provides rich material for the study of Bulgarian lexis from the first decades of the last century. The lexical material included in the unpublished second volume of the Bulgarian Explanatory Dictionary indicates that in the early twentieth century Bulgarian dialects continued to be the main source which contributed to the enrichment of the Bulgarian literary language. The vocabulary included in the Bulgarian Explanatory Dictionary also sufficiently documents the role of lexical borrowing from Western European and (to a lesser extent) Slavic languages in expanding Bulgarian lexis in the period. The stylistic aspect of the lexis is also reflected in the volume, though not quite consistently and systematically.