Show simple item record

dc.contributor.authorMladjov, Ian S.R.
dc.identifier.citationI. S. R. Mladjov, Monarchs’ Names and Numbering in the Second Bulgarian State, „Studia Ceranea. Journal of the Waldemar Ceran Research Center for the History and Culture of the Mediterranean Area and South-East Europe” 2015, Vol. 5, s. 267–310.pl_PL
dc.description.abstractThe article explores the onomastic practices of medieval Bulgarians, focusing on the Second Bulgarian State, from the late 12th to the early 15th century. The collected evidence suggests that soon after their conversion to Christianity, Bulgarians abandoned the attested pre-Christian clan names. Yet, despite the undeniable strength of Byzantine cultural influence, neither aristocrats nor commoners in Bulgaria seem to have adopted Byzantine-type family names, nor, for that matter, making recourse to the use of patronymics as found among the Eastern and other Southern Slavs. Thus, for example, the name Asen became a true family name only among members of the royal family living in Byzantium. More generally, the few cases of family names or patronymics apparently applied to medieval Bulgarians, seem to be restricted to a foreign context. While family names and patronymics do not seem to have been employed in Christian Medieval Bulgaria, many individuals (at least where males are concerned) appear to have sported double names, composed almost invariably of a baptismal Christian name paired with a folk name usually derived from Slavic or even Bulgar tradition. This practice included Bulgaria’s monarchs, most of whom had such double names that should not be misinterpreted as family names or patronyms, as often done in the past. Specific names did, however, function as indicators for belonging within a particular lineage, as witnessed by the propagation of names like Asen, Terter, Šišman, and Sracimir. Thus, while these cannot be considered true family names, we could continue to use them as expedients to designate the ruling clans of Medieval Bulgaria (e.g., the House of Terter), albeit recognizing this to be a modern label. These considerations not only elucidate another aspect of cultural practice in Medieval Bulgaria, but also allow and necessitate a relatively inobtrusive emendation and systematization of the historiographical nomenclature of Medieval Bulgarian monarchs. Discarding the notion of family names and recognizing foreign patronymics for what they are, it becomes possible to recover the actual results of dynastic name selection, as well as the rationale behind them.en
dc.publisherWydawnictwo Uniwersytetu Łódzkiegopl_PL
dc.relation.ispartofseriesStudia Ceranea. Journal of the Waldemar Ceran Research Center for the History and Culture of the Mediterranean Area and South-East Europe;5en
dc.rightsUznanie autorstwa-Użycie niekomercyjne-Bez utworów zależnych 3.0 Polska*
dc.subjectpersonal namesen
dc.subjecthouse of Asenen
dc.subjecthouse of Terteren
dc.subjecthouse of Šišmanen
dc.subjecthouse of Sracimiren
dc.titleMonarchs’ Names and Numbering in the Second Bulgarian Stateen
dc.rights.holder© Copyright by Ian S.R. Mladjov, Łódź 2015; © Copyright for this edition by Uniwersytet Łódzki, Łódź 2015pl_PL–310pl_PL
dc.contributor.authorAffiliationDepartment of History, Bowling Green State University, 133 Williams Hall, Bowling Green OH 43403, United States of Americaen
dc.referencesActa et diplomata Graeca medii aevi sacra et profana, vol. I, ed. F. Miklosich, J. Müller, Wien 1860.pl_PL
dc.referencesActes de l’Athos 4: Actes de Zographou, ed. W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev, ВВ 13: app. 1, Санкт- -Петербург 1907.pl_PL
dc.referencesAnonymi descriptio Europae Orientalis, ed. O. Górka, Kraków 1916.pl_PL
dc.referencesAus der panegyrischen Litteratur der Südslaven, ed. E. Kałužniacki, Wien 1901.pl_PL
dc.referencesChroniques relatives à l’histoire de la Belgique, ed. J. Brandon, G. de Roye, A. de But, Bruxelles 1870.pl_PL
dc.referencesCodex diplomaticus Hungariae ecclesiasticus ac civilis, vol. VI, pars 1, ed. G. Féjer, Buda 1829.pl_PL
dc.referencesDocumente privitoare la istoria românilor, vol. I, ed. E. Hurmuzaki, Bucureşti 1887.pl_PL
dc.referencesGeorges Pachymérès, Relations historiques, ed. A. Failler, V. Laurent, Paris 1984.pl_PL
dc.referencesGeorgii Acropolitae opera, vol. I, ed. A. Heisenberg, Leipzig 1903; trans. R. Macrides, George Akropolites: The History, Oxford 2007.pl_PL
dc.referencesGeorgii Pachymeris de Michaele et Andronico Palaeologis libri tredecim, vol. II, ed. I. Bekker, Bonnae 1835.pl_PL
dc.referencesIoannis Cantacuzeni eximperatoris historiarum libri IV, 3 vols., ed. L. Schopen, Bonnae 1828–1832.pl_PL
dc.referencesIoannis Scylitzae synopsis historiarum, ed. I. Thurn, Berlin 1973.pl_PL
dc.referencesJohannis VIII papae epistolae passim collectae, ed. E. Caspar, [in:] MGH.E, vol. VII.pl_PL
dc.referencesLa conquête de Constantinople par Geoffroi de Villehardouin avec la continuation de Henri de Valenciennes, ed. M. N. de Wailly, Paris 1872.pl_PL
dc.referencesLibro de los fechos et conquistas del principado de la Morea, Chronique de Morée aux XIIIe et XIVe siècles, ed. A. Morel-Fatio, Geneva 1885.pl_PL
dc.referencesMichel Psellos, Chronographie ou histoire d’un siècle de Byzance (976–1077), ed. É. Renauld, Paris 1926–1928.pl_PL
dc.referencesMonumenta Serbica, ed. F. Miklosich, Wien 1858.pl_PL
dc.referencesNicephori Gregorae historiae Byzantinae, 3 vols., ed. I. Bekker, L. Schopen, Bonn 1829–1855.pl_PL
dc.referencesNicetae Choniatae orationes et epistulae, ed. I. van Dieten, Berolini 1972. [= CFHB, 3]pl_PL
dc.referencesSynodikon of Boril, ed. and trans. И. БОЖИЛОВ, А. ТОТОМАНОВА, И. БИЛЯРСКИ, Борилов Синодик, София 2010.pl_PL
dc.referencesThe Russian Primary Chronicle, trans. S. H. Cross, Cambridge, Mass. 1930. [= HSNPhL, 12]pl_PL
dc.referencesThe Voices of Medieval Bulgaria, Seventh-Fifteenth Century, trans. K. Petkov, Leiden 2008.pl_PL
dc.referencesThéodore Métochite, Presbeutikos, [in:] L. Mavromatis, La fondation de l’empire serbe, Le kralj Milutin, Thessalonikē 1978.pl_PL
dc.referencesTypicon monasterii Theotoci Bebaias Elpidos, ed. H. Delahye, Deux typica byzantins de l’époque des Paléologues, Brussels 1921.pl_PL
dc.referencesWerke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, ed. E. Kałužniacki, Wien 1901.pl_PL
dc.referencesἩ συνέχεια τῆς χρονογραφίας τοῦ Ἰωάννου Σκυλίτση, ed. E. Tsolakes, Thessalonica 1968. [= ΕΜΣ. ΙΜΧΑ, 105]pl_PL
dc.referencesАлександрия русских хронографов, ed. В. М. ИСТРИН, Москва 1893.pl_PL
dc.referencesБАХШИ ИМАН, Джагфар тарихы, vol. III, Оренбург 1997.pl_PL
dc.referencesБитолски надпис на Иван Владислав самодържец български, ed. and trans. Й. ЗАИМОВ, В. ТЪП- КОВА-ЗАИМОВА, София 1970.pl_PL
dc.referencesБългария и Дубровник, Договорът от 1253 г., ed. and trans. И. БОЖИЛОВ, София 2010.pl_PL
dc.referencesБългарски старини из Македония, ed. Й. ИВАНОВ, София 1931.pl_PL
dc.referencesГрамота патриарха Калиста как новый источник истории болгарской церкви, ed. С. ПАЛАУ- ЗОВ, Санкт Петербург 1858.pl_PL
dc.referencesГрамоти на българските царе, ed. А. ДАСКАЛОВА, М. РАЙКОВА, София 2005.pl_PL
dc.referencesГрамоты болгарских царей, ed. Г. А. ИЛЬИНСКИЙ, Москва 1911.pl_PL
dc.referencesЖивоти краљева и архиепископа српских, ed. Ђ. ДАНИЧИЋ, Zagreb 1866.pl_PL
dc.referencesИменник на българските ханове (ново тълкуване), ed. and trans. М. МОСКОВ, София 1988.pl_PL
dc.referencesЈАГИЋ В., Константин Философ и његов живот Стефана Лазаревића деспота српскога, ГСУД 42, 1875, p. 223–328.pl_PL
dc.referencesНеиздадено писмо на папа Бенедикт XII до майката на цар Иван Александър, ed. and trans. И. ДУЙЧЕВ, ИБИД 14 / 15, 1937, p. 205–210.pl_PL
dc.referencesНови влахо-български грамоти от Брашов, ed. Л. МИЛЕТИЧ, СНУНК 13, 1896, p. 3–152.pl_PL
dc.referencesПолное собрание русских летописей, vol. I, ed. Е. Ф. КАРСКИЙ, Ленинград 1926–1928.pl_PL
dc.referencesПоменици на българските царе и царици, ed. Й. ИВАНОВ, ИБИД 4, 1915, p. 219–229.pl_PL
dc.referencesПървобългарски надписи, ed. and trans. В. БЕШЕВЛИЕВ, София 1979.pl_PL
dc.referencesСлавянская христоматия, ed. Г. ВОСКРЕСЕНСКИЙ, Москва 1882.pl_PL
dc.referencesСреднеболгарский перевод хроники Константина Манасии в славянских литературах, ed. М. А. САЛМИНА et al., София 1988.pl_PL
dc.referencesСтара българска книжнина, vol. I–II, ed. И. ДУЙЧЕВ, София 1944.pl_PL
dc.referencesСтаробългарски надписи / Altbulgarischen Inschriften, vol. I–II, ed. K. Popkonstantinov, O. Kronsteiner, Wien 1994–1997.pl_PL
dc.referencesBiliarsky I., The Despots in Mediaeval Bulgaria, BBg 9, 1995, p. 157–160.pl_PL
dc.referencesDu Cange C. de Fresne, Familiae Augustae Byzantinae, Paris 1680.pl_PL
dc.referencesDennis G. T., An Unknown Byzantine Emperor, Andronicus V Palaeologus (1400–1407?), JÖB 16, 1967, p. 173–187.pl_PL
dc.referencesFailler A., Chronologie et composition dans l’Histoire de Georges Pachymère 1, REB 38, 1980, p. 5–103.pl_PL
dc.referencesFine Jr. J. V. A., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor 1987.pl_PL
dc.referencesGeorgieva S., The Byzantine Princesses in Bulgaria, BBg 9, 1995, p. 163–201.pl_PL
dc.referencesGranberg A., Observations on Bulgarian Clan Names in the 7th–9th Centuries [in:] Civitas divino-humana: in honorem annorum LX Georgii Bakalov, ed. C. Stepanov, V. Vačkova, София 2004, p. 551–561.pl_PL
dc.referencesIvanova K., Un renseignement nouveau dans un manuscript bulgare du XIVe siècle au sujet de la résistance du tsar Ivan Šišman contre les Ottomans pres de Nikopol, EB 24.1, 1988, p. 88–93.pl_PL
dc.referencesJireček K., Geschichte der Bulgaren, Praha 1876.pl_PL
dc.referencesKazhdan A., Aaronios, [in:] ODB, vol. I, p. 1–2.pl_PL
dc.referencesKazhdan A., Asan, [in:] ODB, vol. I, p. 202.pl_PL
dc.referencesKazhdan A., Kalamanos, [in:] ODB, vol. II, p. 1091.pl_PL
dc.referencesKazhdan A., Names, [in:] ODB, vol. II, p. 1435–1436.pl_PL
dc.referencesMargos A., Deux sources arméniennes du XIIIe siècle concernant certains événements historiques du second empire bulgare, EB 2.3, 1965, p. 295–300.pl_PL
dc.referencesMladjov I., The Bulgarian Prince and would-be Emperor Lodovico, BMе 2, 2011, p. 603–617.pl_PL
dc.referencesMladjov I., The Children of Ivan Asen II and Eirēnē Komnēnē, BMе 3, 2012, p. 485–500.pl_PL
dc.referencesMoravcsik G., Byzantinoturcica, vol. II, Leiden 1983.pl_PL
dc.referencesOstrogorsky G., History of the Byzantine State, 3New Brunswick–New York 1969.pl_PL
dc.referencesPatlagean E., Les débuts d’une aristocratie byzantine et le témoignage de l’historiographie: système des noms et liens de parenté aux IXe–Xe siècles [in:] The Byzantine Aristocracy IX to XIII Centuries, ed. M. Angold, Oxford, 1984, p. 23–42.pl_PL
dc.referencesPolemis D., The Doukai, London 1968.pl_PL
dc.referencesPritsak O., The Polovcians and Rus’, AEMA 2, 1975, p. 321–380.pl_PL
dc.referencesSoloviev A., Un beau-frère du tsar Douchan, RIEB 1, 1934 / 1935, p. 180–187.pl_PL
dc.referencesVásáry I., Cumans and Tartars, Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365, Cambridge 2005.pl_PL
dc.referencesАВДЕВ С., Българските средновековни монети, София 2007.pl_PL
dc.referencesАНДРЕЕВ Й., България през втората четвърт на XIV в., Велико Търново 1993.pl_PL
dc.referencesАНДРЕЕВ Й., Кой е “багренородният” цар Михаил от скалния надпис при село Рояк, Провадий- ско?, [in:] ТКШ, vol. V, p. 441–454.pl_PL
dc.referencesАНДРЕЕВ Й., ЛАЗАРОВ И., ПАВЛОВ П., Кой кой е в средновековна България, 3София 2012.pl_PL
dc.referencesАНДРЕЕВ Й., ПАНТЕВ А., Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III, Велико Търново 2004.pl_PL
dc.referencesАТАНАСОВ Г., Добруджанското деспотство, Велико Търново 2009.pl_PL
dc.referencesАТАНАСОВ Г., Севастократори и деспоти в средновековна България, [in:] ТКШ, vol. V, p. 467–493.pl_PL
dc.referencesБИЛЯРСКИ И., Деспот Йоан Тертер (40-те – 90-те години XIV столетие), ИП 48.10, 1992, p. 3–23.pl_PL
dc.referencesБИЛЯРСКИ И., Институциите на средновековна България – Второ българско царство, София 1998.pl_PL
dc.referencesБИЛЯРСКИ И., Пак за добруджанските Тертеровци, ИП 49.3, 1993, p. 143–147.pl_PL
dc.referencesБИЛЯРСКИ И., Погановският поменик, ГСУ.НЦСВПИД 84 / 85, 1990 / 1991, p. 53–77.pl_PL
dc.referencesБОЖИЛОВ И., Бележки върху българската история през XIII векi, [in:] Българско средновековие, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, София 1980, p. 78–81.pl_PL
dc.referencesБОЖИЛОВ И., Българите във византийската империя, София 1995.pl_PL
dc.referencesБОЖИЛОВ И., ГЮЗЕЛЕВ, В., История на Добруджа, vol. II, Велико Търново 2004.pl_PL
dc.referencesБОЖИЛОВ И., ГЮЗЕЛЕВ, В., История на средновековна България VII–XIV век, 2София 2006.pl_PL
dc.referencesБОЖИЛОВ И., Фамилията на Асеневци (1186–1460), София 1985.pl_PL
dc.referencesБУРМОВ А., История на България през времето на Шишмановци (1323–1396 г.), ГСУ.ИФФ 43, 1947, p. 1–56 and 1–20 (= А. БУРМОВ, Избрани произведения, vol. I, София 1968, p. 220–278).pl_PL
dc.referencesГАБЕЛИЋ С., Прилог познавања живописа цркве „Св. Никола” в Станичења, Зог 18, 1987, p. 22–36.pl_PL
dc.referencesГЕОРГИЕВА (ТОДОРОВА) С., Дъщерята на Ростислав Михайлович и събитията в България от средата на XIII век, ИП 45.2, 1989, p. 52–56.pl_PL
dc.referencesГЕРАСИМОВ Т., Новооткрит надпис върху иконата „Богородица Умиление” от Несебър, ИНМБ 1, 1950, p. 253–256.pl_PL
dc.referencesГОСПОДИНОВ К., Свърлижката приписка като исторически извор, ИП 61.3 / 4, 2005, p. 151–175.pl_PL
dc.referencesДРИНОВ М., Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес, Wien 1869 (= М. ДРИНОВ, Избрани произведения, vol. II, София 1971, p. 11–165).pl_PL
dc.referencesЗЛАТАРСКИ В. Н., История на българската държава през средните векове, vol. II, България под византийско владичество (1018–1187); vol. III, Второ българско царсвто. България при Асеневци (1187–1280), София 1934–1940.pl_PL
dc.referencesИГНАТОВ В., Към историята на Карвунската средновековна област (XIII–XIV век), Доб 4, 1987, p. 19–28.pl_PL
dc.referencesИГНАТОВ В., 100 мита от българската история, vol. I, София 2007.pl_PL
dc.referencesИРЕЧЕК К., История на българите, София 1978.pl_PL
dc.referencesКОВАЧЕВ Н., Двойни лични имена в българската антропонимия, БЕ 31.4, 1984, p. 367–371.pl_PL
dc.referencesКРЪСТЕВ К., Българското царство при династията на Тертеревци, Пловдив 2011.pl_PL
dc.referencesКРЪСТЕВ К., Имало ли е български цар Йоан IV „Смилец”?, Pbg 34.1, 2010, p. 55–60.pl_PL
dc.referencesКУЗЕВ А., Великият епикерний Срацимир – виден български сановник през XIV в., Век 4.4, 1975, p. 14–17.pl_PL
dc.referencesЛАЗАРОВ И., Владетелското име „Йоан” и култът към св. Йоан Рилски в държавно-политиче- ската идеология на второто българско царство, [in:] Светогорска обител Зограф, vol. III, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, София 1999, p. 90–98.pl_PL
dc.referencesЛИТВИНА А. Ф., УСПЕНСКИЙ Ф. Б., Выбор имени у русских князей в X–XVI вв., Москва 2006.pl_PL
dc.referencesМАКУШЕВ В., История болгарь в труде К. О. Иречека 2, ЖМНП 197, 1878, p. 52–108.pl_PL
dc.referencesМАТАНОВ Х., Нови сведения за родственици на деспот Елтимир / Алдимир / , ГСУ.НЦСВПИД 81, 1987, p. 107–113.pl_PL
dc.referencesМИЛЕТИЧ Л., Една българска Александрия от 1810 год., София 1936 [= БСт, 13].pl_PL
dc.referencesМИЛИЋЕВИЋ М., ШАФАРИК Ј., Сврљишки одломци еванђелија и запис од 1279 године, ГСУД 3, 1866, p. 244–264.pl_PL
dc.referencesМИШИЋ С., Српско-бугарски односи на крају 13. века, ЗРВИ 46, 2009, p. 333–340.pl_PL
dc.referencesНИКОВ П., Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година, СБАН 11, 1920, p. 1–200.pl_PL
dc.referencesНИКОВ П., Цар Борил под светлината на един нов паметник, СБАН 3, 1912, p. 121–134.pl_PL
dc.referencesНИКОВ П., Татаробългарски отношния през средните векове с оглед към царуването на Сми- леца, ГСУ.ИФФ 15 / 16, 1921, p. 1–95.pl_PL
dc.referencesПАВЛОВ П., Куманите в обществено-политическия живот на средновековна България (1186 г. – началото на XIV в.), ИП 46.7, 1990, p. 16–26.pl_PL
dc.referencesПАВЛОВ П., По въпроса за заселвания на кумани в България през XIII в., [in:] Втори междунаро- ден конгрес по българистика, София 23 май – 3 юни 1986 г. Доклади, т. VI, Българските земи в Древността. България през Средновековието, ed. М. ЙОТОВА, София 1987, p. 629–637.pl_PL
dc.referencesПАВЛОВ П., Търновските царици, Велико Търново 2006.pl_PL
dc.referencesПАВЛОВ П., Цар Константин II Асен, LN 7 (80), 2006, / publish13 / p_pavlov / konstantin_II_asen.htm.pl_PL
dc.referencesПАВЛОВ П., ТЮТЮНДЖИЕВ И., Българите и османското завоевание (краят на XIII – средата на XV в.), Велико Търново 1995.pl_PL
dc.referencesПАЛАУЗОВ С., Уния в царуването на Йоанна I Асеня, БК 1.2, 1858, p. 51–63.pl_PL
dc.referencesПИРИВАТРИЋ С., Једна претпоставка о пореклу бугарског цара Константина Асена „Тиха,” ЗРВИ 46, 2009, p. 313–331.pl_PL
dc.referencesПОПОВИЋ М., ГАБЕЛИЋ С., ЦВЕТКОВИЋ Б., ПОПОВИЋ Б., Црква светог Николе у Станичењу, Београд 2005.pl_PL
dc.referencesСТОЯНОВ В., Куманите в българската история, ИП 61.5 / 6, 2005, p. 3–25.pl_PL
dc.referencesСТОЯНОВ С., Към четенето и тълкуването на някои места от именника на българските ханове, ЕЛ 26.4, 1971, p. 21–42.pl_PL
dc.referencesСУКАРЕВ В., Наставката – ов / -ев и хронологията на българската родовоименна система, ГРИМП 6, 2009, p. 176–182.pl_PL
dc.referencesФЕРЈАНЧИЋ Б., Деспоти у Византији и Јужнословенским земљама, Београд 1960.pl_PL
dc.referencesЮРУКОВА Й., ПЕНЧЕВ В., Български средновековни печати и монети, София 1990.pl_PL
dc.referencesЏЕЛЕБЏИЋ Д., Словенски антропоними у судским актима Димитрија Хоматина, ЗРВИ 43, 2006, p. 483–499.pl_PL

Files in this item


This item appears in the following Collection(s)

Show simple item record

Uznanie autorstwa-Użycie niekomercyjne-Bez utworów zależnych 3.0 Polska
Except where otherwise noted, this item's license is described as Uznanie autorstwa-Użycie niekomercyjne-Bez utworów zależnych 3.0 Polska